Пекинските дневници

Един от най-емоционалните и запомнящи се разкази на сладкодумния разказвач Елин Пелин.

Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо — прави усилие и върви успоредно с него.

Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък, плахи н тъжни.

И ето че се редят бразда, две, три — леха… Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той забрави немотията и си подсвирна с уста.

— Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога — рече подигравателно Благолажът.

Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.

— подвиква Боне и със страх гледа как кравата му все повече се уморява и губи сили.

Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над нея, прекръсти се и заплака.

С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител: „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите ѝ. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието – пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст Божия“, „Братя“, „Изкушение“).

Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци.

Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:

Думам ти, щерко. Български празници и обичаи Анелия Овнарска-Милушева

Елин Пелин, ??????? Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова

Лисицата започва да ѝ прави комплименти, враната отваря човка, уж да запее, камъкът пада и удря лисицата по главата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *